Първият Свети Бернар е бил отгледан от Christian монах на име Бернар дьо Menthon , който е живял през 11 век. Той създаде рай за пътуващите в Св. Бернар проход между Италия и Швейцария. Кучетата Св. Бернар са били използвани като пазители за монасите , тъй като техните впрегатни животни , а също и като спасителни кучета в бруталните алпийски бурите . През годините , Св. Бернар животновъдите са разработени определени стандарти за породата. Сухотата в устата в Св. Bernards е вариация на стандарта на породата , въпреки че не е забранено в шоу програми . Св. Бернар Standard
Според Американския киноложки клуб , “ Бърни на горната челюст на Св. Бернар са силно развити , а не рязко намали , но завъртане в красива извивка в долния край и леко . надвиснали над Устни на долната челюст не трябва да бъдат дълбоко висулка зъбите трябва да бъдат здрави и силни и трябва да се срещат или в ножици или дори хапят; . ножиците захапка е за предпочитане The прогнатия , въпреки че понякога се установяват с добри екземпляри . не е желателно . изстрелване ухапване неизправност . черен покрив на устата е желателно . “ Разликата във формата на медальон определя дали Св. Бернар ще има сухота в устата .
Deep Pendant
Много Св. Бернар кучета имат дълбоко висулка, която е джоба , че техните ниски форми челюстта . Този медальон , или джоб, е басейна на улова на слюнката на кучето. Когато медальона е твърде дълбоко , за събира слюнка и прелива от устата на кучето , образувайки големи направления на лигавене , висящи от двете страни на устата на кучето. А дълбоко медальон не е желан в стандарта на Св. Бернар , но от 1955 г. , леко висулка се спазват.